za spomenite

Os dias passam mas as memorias ficam as vezes tornam se mais sensivais e fortes. Obrigada para ter conhecido todos. As palavras falam quando nos dizemos adeus. Fica só a coração um pouco pequenino. Naqueles momentos sempre escuto Mariza, pensano em os que eu perco, que eu perdi, que vou perder.... acredito todos ficamos com uma parte vazia - acredito que a vida nunca continua a mesma, uma vez que tivemos aqueles momenos e emoções juntos. Agora estou sem voces, mas sinto a sua alma, a sua presensa.. e canto Mariza para voces..

As coisas vulgares que há na vida
Não deixam saudades
Só as lembranças que doem
Ou fazem sorrir

Há gente que fica na história
da história da gente
e outras de quem nem o nome
lembramos ouvir

São emoções que dão vida
à saudade que trago
Aquelas que tive contigo
e acabei por perder

Há dias que marcam a alma
e a vida da gente
e aquele em que tu me deixaste
não posso esquecer

Lovers

so if life is passing by as the cigar is burning out. and now I have to tell you, I also do. In a way, a strange way I also do. and this is all you need to know..cause if we never ever get another time - this time will be burned up like most of my expectations. the time is and always will be in present tense. like they say "the past is a history, the future is a mystery, what we have now is a gift, That is why they call it present". we have it now. why not leave the expectations for the others. as Tony Blair once said "Enough of talking... it is time now to do". Sooner or later we realize it when we finish the cigar. did i enjoy it enough while smoking?

Да поговорим за СПИН...но друг път

Ако днес направя теста и е положителен? Какво ще направя утре? Искам ли да знам или искам да продължа напред? Как да продължа напред ако незнам? За мен беше лесно, бях направила теста преди няколко седмици. Но предполагах, че за повечето от колегите ми в тази стая, беше от този другия страх. Който ние го нямаме. Защото нашите приятели и роднини не умират всяка седмица от него. Затова и не говорят затова. Както и ние българите, не говорим за циганите. А те са българи и после цигани, нали?
И повечето беше нашега. Нашега си стискахме ръцете за да видим как се разпространява болестта. Нашега беше всичко, а на мен една топка ми се свиваше бавно бавно в гърлото. Защото знаех, че в тази стая поне 20% сигурно са серопозитивни и, че не искат да го знаят. А с това обучение се опитваха да им кажат, че ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ. Представях си на другия ден, как излизат от стаята за доброволен тест и виждам на лицето им резултата. Как ще продължат, да правят статистика, да развиват стратегия, да излизат всеки петък с приятели? Как аз ще продължа да се шегувам с тях? И някак разбрах... че и аз не искам да знам дали са болни. Не исках да знам, дали имат СПИН, искам да ги виждам такива, усмихнати, добри, някак като малките деца, смешни. Не искам да правят теста. Не искам да ги загубя, така както и те не искат да загубят себе си някъде в квадратчето на белия лист с отметка позитивен/негативен.

Abrázame

Abrázame
Y no me digas nada, sólo abrázame
Me basta tu mirada para comprender
que tú te iras.

Abrázame
Como si fuera ahora la primera vez
Como si me quisieras hoy igual que ayer
Abrázame.

Si tú te vas
Te olvidarás que un día hace tiempo ya
Cuando éramos aun niños me empezaste a amar
Y yo te dí mi vida, si te vas.
Si tú te vas
Ya nada será nuestros tú te llevarás
En un solo momento una eternidad
Me quedaré sin nada, si te vas.

Abrázame
Y no me digas nada, sólo abrázame
No quiero que te vayas pero sé muy bien
que tú te irás
Abrázame
como si fuera ahora la primera vez,
como si me quisieras hoy igual que ayer
Abrázame...
Si tú te vas me quedará el silencio para conversar,
la sombra de tu cuerpo y la soledad serán mis compañeras,
si te vas.

Si tú te vas
Se irá contigo el tiempo y mi mejor edad
Te seguiré queriendo cada día más
Esperaré a que vuelvas, si te vas.

http://www.youtube.com/watch?v=cxVeQYeTRyM

haiku isnspiration

Ето как хронологично се случиха нещата:
04-10-2008 / 19:47 "Pozdr. Ot FRANKFURT. Cel,i."
04-10-2008 / 22:09 "5 tochki za men.poletut za johannesburg e postponed za utre sytrin. shte spim v hotel.pusha boro za 4 eur, shtoto sum barovka.niamam kioravo euro.extra sum:)"
05-10-2008 / 20:32 "Oshte 5 tochki za men.shte spia v south africa na hotel.da jivee lufthanza,deto plashta,samo deto ne plashtat alcphol.:)"
06-10-2008 / 12:38 "Echo pristignah nai-nakraia!vremeto e priatno s razcufvtiashti durveta.celuvki na vsichki*** "

"Пътят водеше на юг
но земята се върти нали
желание за приключение
и вятър в косите

Срещи случайни
и раздели неизбежни
премерена учтивост
води към никъде
Запомних думите, но
чак сега ги разбрах
"Ние сме това на което се правим"

Мъже с карирани ризи
Жени с мъже с карирани ризи
Деца с Жени с Мъже с карирани ризи:
Всички са болни от една и съща болест
..и странно хармонични

Призори ме събуди
и направи вълшебно капучино
щеше да е прекрасно ако
не бях така сама. Ужасно.

Денят отново започна да тече
няма ли някой да натисне "
и да си останем така..."

Две плюс две години по-късно

"
Useshtal li si kak leko poduhva viatyra, kak sutrin v 6 chasa stava niakak po-studeno i posle izgriava slynceto i ima tymno sinüo, lilavo, oranzhevo, svetlo oranzhevo i tymno sinüo po-nazapad? Useshtal li si kak pada snega vyrhu liceto ti i se stopiava? Kak piasykyt minava prez prystite na krakata ti? Kak poniakoga oblacite ne se dvizhat, kak pticite poniakoga si govoriat na niakoe dyrvo? Ili kak sutrin peiat? Useshtal li si kak zhiveesh ili kak ne zhiveesh - no vsichko okolo teb zhivee? ...... Useshtal li si, che tolkova mnogo te boli, che veche neznaesh dali izobshto te boli? Kogato imash buca v gyrloto i tia vyobshte ne si otiva. Kogato se usmihvash i se usmihvash i se chudish kak mozhesh da se usmihvash, kogato tolkova mnogo te boli....tezi dni mi se sluchi neshto mnogo tyzhno - edna neizbezhna razvryzka ...useshtal li si kak trezvoto mislene te ubiva. kak iskash da si kato tozi s M ot Polet nad kukuviche gnezdo. Useshtal li si se kato geroj v animacionen film, tolkova da ne ti puka kakvo shte napravish, zashtoto filma shte svyrshi, a toj e serial. Mozhe bi, zhivotyt te postavia pred trudnosti, za da dokazhesh, che si silen. mozhe bi taka stavash silen..kogato izdyrzhash. i dishash i dishash.
i dishash"

Зайчето с карираните уши

Можеше ли да е по-гадно? От онези дни, когато все нещо се прецаква, ей така - защото дните са такива.. Може ли да е все така, ммс. И за какво все трябва да сме в някаква криза. Първо сме в пуберитет, после в quarter life crisis. Ако не сте чували, ето още http://en.wikipedia.org/wiki/Quarter-life_crisis, после в http://en.wikipedia.org/wiki/Mid-life_crisis?така наречената криза на средната възраст, после ни хваща критическата.. Ние съвсем не сме наред.. През целия ни живот, сме депресирани като моркови. Баша ми казва, и постоянно повтаря, че животът много бързо си минава..ОК, разбрах го. Всеки път когато ми го каже, все едно ми забива пирон в ковчега. Нека да идва Коледа, че да се напомпаме с коледни песнички като White christmas, да пуснем отново филмите с Джак и бобеното зърно и тези с Чеви Чейс и да се посмеем...и да си простим. Трябваше Коледа да е два пъти годишно, така можехме да си спестим някоя от кризите. Ако не друго, то Коледа със сигурност е форма на групова психотерапия и голяма инжекция позитивизъм. В Африка, нямаме истинска коледа. Незнам какви форми на импровизация ще измислим, та поне за мъничко да ни стане тихо и свято и коледно.
Може ли да има такива дни? Където всичко да не е както трябва. И ако има такива дни - означава ли това, че нещо хубаво ще се случи след това? И трябва ли да се успокояваме винаги така? Уф, както казваше Карлсон. Някой да влее живот във вените ми. Благодаря.

Това бяха новините до този час..

Новините по Нова телевизия:
1. Булгаргаз ще спре газта на топлофикациите
2. Пенсионери отиват на Слънчев бряг по програма на Соц. Министерство
3. Голяма дупка на пътя в столичен квартал
4. Музикант наръган с нож заради мобилен телефон
5. Бомбата в Пакистан е убила 54 души
6. Мистериозния единадесети участник в Биг Брадър е жена
7. Невиждан интернет интерес към БигБрадър

Това бяха новините до този час.. Има ли някой да ме гръмне?

no more mister nice Guy

Това е положението - няма да се борим за nice guys, няма да вървим срещу природата на жената. Ние искаме лоши момчета. От тези, които не ти се обаждат, и които не те поглеждат когато чакаш да те погледнат. Мистър Nice Guy е завинаги победен от jurks. Така е било, така е и така ще бъде. Така, че момчета, палавници, калпазани, мискини, непослушници - вие можете да имате всички жени. http://en.wikipedia.org/wiki/Nice_guy

Вече знам

Истината ме удари в челото вчера както си разглеждах един албум със снимки на животни! Нали човекът е еволюирало животно - можем да мислим повече, повече капацитет на мозъка, чувства, съжаление, повече спомени.. Обаче, аз разбрах за разликата между жените е мъжете. В албума липсваше снимка на мъж..

"Jesus I look like a gangster!"

Нека ви представя Бенджамин! Той е мой приятел от Мапуто. Когато му показах снимката, възкликна:"Jesus I look like a gangster!". Бенджамин кара такси! И е много добър. Поне така си мисля аз.

Из дневниците на мотоциклетиста

Пътуването от Мапуто до Нампула почти винаги минава през Бейра. Така, че вече бях подготвена за два полета от по час и малко и престой в Бейра в транзитната зона. Чудя се дали ако си бях поискала рестото, което миналия път съвсем случайно забравиха да ми дадат и аз забравих да поискам, дали щях да изкарам късмет. Този път летим с LAM останалата единствена авиолиния на Мозамбик. В пряк и преносен смисъл – монополист на пазара. Предният път когато пътувах до Нампула беше с фалиралата AIR CORRIDOR. И към двете тая еднакъв процент на недоверие. Сравнително спокойно затегнах колана без да мисля за самолетната катастрофа от миналата седмица в Мадрид. Все пак, ако ще става нещо, ще става няма какво да мисля. До мен, се оказа млада индийска майка с малко индийско бебе на два месеца. Грешно е да казвам индийка, защото всъщност е мозамбиканка, но по произход е индийка. Вижда се някак. Бебето бе подложено на постоянно дрогиране с биберон потопен в някаква смесица от вода и мед, всеки път когато заплачеше. Мисля, че вече е пристрастрено , защото всяка следваща доза идваше на все по-често и по-често. Този път реших да не рискувам със сандвича в самолета и хапнах само мини йогурт със странния зелен цвят на смеска от кисело мляко и трева. Вече размишлявах задълбочено кое е по-добре: да оставя сандвича в самолета или да го взема с мен и да го дам на някое дете когато излезна от летището, когато младата индийска майка до мен ме побута с десен лакът и ме попита дали ще си ям сандвича. Беше му хвърлила око и излезе с добре обмислена оферта да разменим моя сандвич за нейното зелено кисело мляко. Така че, отказах се от плановете за благотворителност за децата в Нампула и предложих сандвича, без да се възползвам от млякото в замяна. За протокола, изпълнявах ролята на стюардеса, която обгрижва младата майка и поднасях чай, прибирах неща в бебешката торба, завивах жената с дрехата и, защото и двете и ръце бяха заети с дрогираното бебе. И като за финал, кацайки в Бейра, нашето съвместно пребиваване завърши с концерт . Някак, може би щастлива, че кацаме в Бейра, тя реши, че бебето харесва индийските песни на мобилния и телефон. И така, мобилния телефон запя музика и бе прилепен до ушето на детето. Разбира се индиректно, и върху нашите ушета. За протокола, член 2 – песните не бяха никак лоши, само където на мен кацайки не ми се вързваше мобилния телефон да е включен, почти веднага след молбата на капитана на останем с стегнати колани и изключени телефони докато самолетът не паркира.
И така, отново в Нампула, жега, и прах. Отново в хотел Тропикал – в моите спомени ужасен хотел като стаи и баня, но с готин китайски рескторант сгушен между две вековни дървета, където вечер след работа пийвах червено вино отмарях психически. Така, че можете да си представите как се почувствах когато таксито паркира пред хотела и установих, че двете вековни дървета са изцяло изсечени и ресторантът е затворен. Добро начало на двуседмичната ми командировка. Ок, помислих си: поне в стаята имаше телевизор с два канала, където въртяха само филми. Това бе второто ми утешение на път за стаята. Само, че и тук бях в грешка. Този път телевизорът се оказа с размерите на юност и когато започнах да преглеждам каналите с копчето за напред, първо попаднах на черно-бял индийски филм от 70-те години, след което следваше „Църква по телевизията”, един португалски канал, който предаваше пряко неделната месия,.. Оп, май минах National Geografi c- я да се върна... И така, с бутона за връщане на програмите –P се оказа, че всъщност увеличавам звука.. И някакъв вътрешен глас, ми каза, че щом бутонът –Р увеличава звука, сигурно с бутонът за увеличаване на звука V+ връща един канал назад. Тц, отново грешна логика, защото всъщност с V+ се намалява звука, а ако се чудите какво прави бутонът -V , няма да е вече оригинално да кажа, че е меню и променя настройките на телевизора. Така, че нека се излегна за миг върху леглото в стаята и да вперя поглед в боядисания в електриково зелено таван и да си представя от тук нататък какво ми предстои през следващите две седмици...
И. 24.08.2008

All you need is love

There's nothing you can do that can't be done.
Nothing you can sing that can't be sung.
Nothing you can say but you can learn how to play the game
It's easy.
There's nothing you can make that can't be made.
No one you can save that can't be saved.
Nothing you can do but you can learn how to be in time
It's easy.
There's nothing you can know that isn't known.
Nothing you can see that isn't shown.
Nowhere you can be that isn't where you're meant to be.
It's easy.

All you need is love, love is all you need.


(снимка:по пътищата на Свазиландия)

Почти забравена любов

Глас от отвъдното се появи днес. Какво правим със старите си чувства...Погребваме ли ги или ги забравяме или просто ги сторнираме с обратен знак? Аз си ги пазя. Още незнам какво да правя с тях и затова ги складирам. И когато някой глас се появи, незнам дали те са отминали или почти забравени живи. Мога ли да ги забравя или те да ме забравят мен?
Силна ли съм достатъчно, за да се усмихна и някак да не ми тежи толкова... да простя... да не мисля..
Може би е изкуство само на най-добрите - да продължат напред каквото и да е било, без да поглеждат назад.. по пътя..
И.

И ако някой ви каже..

Вече знам - ако искате да почерпите мъдрост и добри съвети - най-лесния, безплатен и бърз начин е да попитате Google. В момент на прозрение се сетих и написах в линията за търсене "И ако някой ви каже" .... за да разбера някои истини за живота, които някой е открил и е бил така добър да ги сподели в интернет. Ето сега, резюме на ценни съвети, които открих:

• И ако някой ви каже, че откриватели на българската азбука са КирилИметоди и брат му - не му вярвайте!
• и ако някой ви каже, че ресторант "Старата къща" е готина - не му вярвайте...
• И ако някой Ви каже, че си е купил 1,6 изтънено асферично фото от Rodenstock да знаете, че са го метнали
• А, и ако някой ви каже “Хайде да идем до Генуа” - обършете му един шамар и тръгнете точно в обратната посока
• и ако някой ви каже че празна глава не боли...не му вярвайте
• От водата не се отслабва и ако някой ви каже нещо друго, да знаете, че ви заблуждава
• И ако някой ви каже че не може да има сладка загуба не му вярвайте
• Мечтата на всички радиожурналисти е да работят в телевизията и ако някой ви каже обратното, не му вярвайте
• И ако някой ви каже, че Бокачо пръв е измислил остроумните любовни истории, в които почти винаги всичко свършва добре, не му вярвайте
• И ако някой ви каже че SHARPа е телевизор то не му вярвайте.
• И ако някой ви каже, че училището е загуба на време - кажете му, че самият той е истински прахосник
• и ако някой ви каже че с миша отрова се качва бързо мускулна маса не му вярвайте ....
• И ако някой ви каже, че тези които "правят м...ти и спагети, не могат да правят коли" - по добре не го светкайте за истината
• И ако някой ви каже, че Пирея е далеч от Атина, не му вярвайте
• И ако някой ви каже, че роднинството се предава само по мъжка линия, не му вярвайте.
• Маковото семе не съдържа никакви алкалоиди и, ако някой ви каже, че се е надрусал с него, просто не вярвайте.
• и ако някой ви каже че няма по-красива гледка от ванкувърския залив при приземяване не му вярвайте. ...

Мъдрост струи от тези думи. Поклон пред Google и дано са ви били от полза! И за десерт, моето най-любимо откритие: И ако някой Ви каже на вас , че може да направи такова нещо , то значи е долен лицемер и лъжец , защото това са глупости ! ...

Нищо не ми обещавай за утре

"Нищо не ми обещавай за утре, днес вече ценя всяка минута..Нищо не ми обещавай за утре, аз искам сега удобни обувки..и какво от това, че широк е света.. щом душата е тясна - как бих могъл да порасна".. Можете ли? Можете ли да си върнете часовника напред, без да ви пука. Или да го сложите наобратно..на дясната ръка. Защо си носим часовниците винаги на лявата ръка? Снимките, които си правим - защо ги правим? Ако утре изведнъж изчезне и реши да не се появи? Имаме ли план "Б"?

И тук няма как да не цитирам моя любим Кърт Вонегът с една от най-изтърканите от публикуване речи. Но е толкова адски готина, че няма как - заслужава си.. Але хоп!

"Дами и господа от випуск '97: Ползвайте плажно маслоАко мога да ви дам само един съвет за бъдещето, той ще е за плажното масло. Ползата от него в дългосрочен план е доказана от учените, докато останалата част от моите съвети нямат по-реална основа от собствения ми лукатушещ опит. Сега аз ще раздам тези съвети.Наслаждавайте се на силата и красотата на своята младост. О, няма значение. Вие няма да разберете силата и красотата на вашата младост докато не ги изгубите. Но, повярвайте ми, след 20 години, когато погледнете отново снимките си, ще си припомните по начин, който сега не можете да уловите, колко много възможности са лежали пред вас и колко прекрасно всъщност сте изглеждали. Не сте толкова дебели, колкото ви се струва.Не се безпокойте за бъдещето. Или се безпокойте, но знайте, че безпокойствието е толкова ефективно, колкото и опитът да се реши алгебрично уравнение чрез джвакане на дъвка. Истинските беди в живота ви ще дойдат от неща, които никога не са се появявали в обезпокоената ви глава, а ви заслепяват в 4 часа следобед на някой мързелив вторник.Всеки ден направете по нещо, което ви плаши.Пейте.Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора. Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към вашето сърце.Не си губете времето за завист. Някога сте по-напред, друг път изоставате. Съзтезанието е дълго и накрая вие се съзтезавате само със самия себе си. Помнете похвалите, които получавате. Забравете обидите. Ако успеете да го направите, кажете ми как сте го постигнали.Пазете старите си любовни писма. Изхвърлете старите си банкови извлечения.Протягайте се.Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво желаете да направите с живота си. Най-интересните хора, които познавам, не са знаели на 22 години какво искат да правят с живота си. Някои от най-интересните 40-годишни хора, които познавам, още не знаят.Взимайте калций. Внимавайте за колената си. Ще ви липсват когато няма да са наред.Може би ще се ожените, може би не. Може би ще имате деца, може би не. Може би ще сте разведени на 40, а може би ще танцувате патешкия танц на 75тата годишнина от брака си. Каквото и да правите, не се възгордявайте много, нито се ругайте. Избраните от вас решения са наполовина резултат от късмета. Което е валидно и за всички останали.Наслаждавайте се на тялото си. Използвайте го по всевъзможни начини. Не се безпокойте от начина, както и от това, какво другите мислят за него. Тялото ви е най-страхотния инструмент, който някога сте имали.Танцувайте, даже и ако нямате къде да го правите, освен в дневната. Четете упътванията, даже и ако не ги спазвате.Не четете списания за красота. Те само ще ви накарат да се чувствате грозни.Старайте се да опознаете родителите си. Не знаете кога ще си отидат. Бъдете мили с хората от вашето поколение. Те са най-добрата ви връзка с вашето минало и са вероятно хората, които ще са до вас и за в бъдеще.Помнете, че приятелите идват и си отиват, но на малко то тях трябва да държите. Работете здраво, за да преодолеете разстоянията в географския смисъл и в начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече са ви необходими хората, които са ви познавали, когато сте били млади.Поживейте в Ню Йорк, но го напуснете преди да ви е направил прекалено твърди. Поживейте в Северна Калифорния, но я напуснете, преди да ви направи твърде меки.Пътувайте.Приемете някои вечни истини : цените ще растат, политиците ще флиртуват. Вие също ще остареете. И когато това стане, ще си въобразявате, че когато сте били млади цените са били умерени, политиците честни, а децата са уважавали родителите си. Уважавайте родителите си. Не очаквайте друг да ви поддържа. Може би притежавате фонд. Или имате заможен съпруг(а). Но никога не знаете кога те могат да изчезнат.Не цапотете твърде косата си или на 40 тя ще изглежда като на 85.Внимавайте със съветите, които възприемате, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават.Съветът е форма на носталгия. Даването му е начин да извадиш миналото от отпадъчните води, да го избършеш внимателно, да добоядисаш по-грозните му части и го възстановиш за повече, отколкото струва.Но вярвайте ми за плажното масло."

And so it is...

Понякога, няма какво да кажеш..когато можеш да кажеш много повече, ама без думи.. Така се случва понякога...с всеки един от нас. Загубваш се, намираш се, отново се загубваш...докато накрая не разбереш, че всички пътища водят там където си в този момент.
http://www.youtube.com/watch?v=5YXVMCHG-Nk

В началото бе пътят

Защо Route 66? Незнам. Когато на „стъпка две” трябваше да избера името на този блог – се замислих за нещо сантиментално и се сетих за един ресторант в София. Не, не се казва Route 66, казваше се „Пътищата” и който е хващал трамвай номер 8 от последната спирка на Съдебната палата, за да може да хване свободна седалка, трябва да е забелязал този ресторант на колелото. Аз винаги прочитах „пътищата” като „патицата” – незнам защо човек понякога прави едни и същи грешки. Мисля, че може би хората от маркетинговите агенции знаят по-добре. Те нали изследват къде ти попада погледа първо - така, че колкото и пъти да се бях завъртяла с трамвая, все си четях „Патицата”. Но извън тази история – мисля, че има нещо много символично в Пътищата.. Ако мога да перефразирам „За всеки влак си има пътник ..или беше за всеки пътник има влак? ..бих казала, за всеки пътник има път.. Така, че този блог ще е за пътища и пътници, защото, ако си позволим малко сарказъм накрая – не сме ли всички пътници на този свят... Хайде поживо поздраво, да започваме!