Ако днес направя теста и е положителен? Какво ще направя утре? Искам ли да знам или искам да продължа напред? Как да продължа напред ако незнам? За мен беше лесно, бях направила теста преди няколко седмици. Но предполагах, че за повечето от колегите ми в тази стая, беше от този другия страх. Който ние го нямаме. Защото нашите приятели и роднини не умират всяка седмица от него. Затова и не говорят затова. Както и ние българите, не говорим за циганите. А те са българи и после цигани, нали?
И повечето беше нашега. Нашега си стискахме ръцете за да видим как се разпространява болестта. Нашега беше всичко, а на мен една топка ми се свиваше бавно бавно в гърлото. Защото знаех, че в тази стая поне 20% сигурно са серопозитивни и, че не искат да го знаят. А с това обучение се опитваха да им кажат, че ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ. Представях си на другия ден, как излизат от стаята за доброволен тест и виждам на лицето им резултата. Как ще продължат, да правят статистика, да развиват стратегия, да излизат всеки петък с приятели? Как аз ще продължа да се шегувам с тях? И някак разбрах... че и аз не искам да знам дали са болни. Не исках да знам, дали имат СПИН, искам да ги виждам такива, усмихнати, добри, някак като малките деца, смешни. Не искам да правят теста. Не искам да ги загубя, така както и те не искат да загубят себе си някъде в квадратчето на белия лист с отметка позитивен/негативен.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар