Зайчето с карираните уши

Можеше ли да е по-гадно? От онези дни, когато все нещо се прецаква, ей така - защото дните са такива.. Може ли да е все така, ммс. И за какво все трябва да сме в някаква криза. Първо сме в пуберитет, после в quarter life crisis. Ако не сте чували, ето още http://en.wikipedia.org/wiki/Quarter-life_crisis, после в http://en.wikipedia.org/wiki/Mid-life_crisis?така наречената криза на средната възраст, после ни хваща критическата.. Ние съвсем не сме наред.. През целия ни живот, сме депресирани като моркови. Баша ми казва, и постоянно повтаря, че животът много бързо си минава..ОК, разбрах го. Всеки път когато ми го каже, все едно ми забива пирон в ковчега. Нека да идва Коледа, че да се напомпаме с коледни песнички като White christmas, да пуснем отново филмите с Джак и бобеното зърно и тези с Чеви Чейс и да се посмеем...и да си простим. Трябваше Коледа да е два пъти годишно, така можехме да си спестим някоя от кризите. Ако не друго, то Коледа със сигурност е форма на групова психотерапия и голяма инжекция позитивизъм. В Африка, нямаме истинска коледа. Незнам какви форми на импровизация ще измислим, та поне за мъничко да ни стане тихо и свято и коледно.
Може ли да има такива дни? Където всичко да не е както трябва. И ако има такива дни - означава ли това, че нещо хубаво ще се случи след това? И трябва ли да се успокояваме винаги така? Уф, както казваше Карлсон. Някой да влее живот във вените ми. Благодаря.