В началото бе пътят

Защо Route 66? Незнам. Когато на „стъпка две” трябваше да избера името на този блог – се замислих за нещо сантиментално и се сетих за един ресторант в София. Не, не се казва Route 66, казваше се „Пътищата” и който е хващал трамвай номер 8 от последната спирка на Съдебната палата, за да може да хване свободна седалка, трябва да е забелязал този ресторант на колелото. Аз винаги прочитах „пътищата” като „патицата” – незнам защо човек понякога прави едни и същи грешки. Мисля, че може би хората от маркетинговите агенции знаят по-добре. Те нали изследват къде ти попада погледа първо - така, че колкото и пъти да се бях завъртяла с трамвая, все си четях „Патицата”. Но извън тази история – мисля, че има нещо много символично в Пътищата.. Ако мога да перефразирам „За всеки влак си има пътник ..или беше за всеки пътник има влак? ..бих казала, за всеки пътник има път.. Така, че този блог ще е за пътища и пътници, защото, ако си позволим малко сарказъм накрая – не сме ли всички пътници на този свят... Хайде поживо поздраво, да започваме!