Аз съм от тези, които...

Аз съм от тези, които бяха чавдарчета, но не и пионерчета. Израснах в тухлен блок, който се накланяше от строежа на метрото. Аз растях, и строежа на метрото растеше. Близо 20 години преди да видя спирка Вардар. Аз съм от тези, които "отиваха за джанки", карайки своите балканчета. Школник, беше лукс колело.
Обичам сега, обичах и тогава музиката. Имах една касета, винаги заредена в касетофона, ако пуснат любима песен по радиото, да натисна копчето "запис". За да записва касетата, трябваше да сложа хартийки в две дупки отгоре. Най-гадното беше, ако водещия се включи в началото на песента или в края с някакви коментари.
Купувах си и плочи, но по-скоро само за майтап. Слушах Тангра. "Рок в минало време", всяка неделя от 16 и "Златните 12 в 12" всеки ден. Това променяше денят за мен, и правеше дългите часове докато продавах в магазина, по-цветни.
Ние бяхме тези, които пробиваме дупки в монетите от 20 стотинки, за да можем да ги изтеглим обратно от автомата за телефон. После, когато измислиха фонокартите, цялата технология се провали. Но, ето, че от дистанцията на времето - всичко се връща и фонокартите вече са умряла работа.
Аз съм от тези, които си купуваха дъвките Love is, за да четат какво ще пише на листчето. Никога не събирах миришещи листчета и салфетки. Събирах захарчета.
Бях от "добрите" на народна топка, защото не ме беше страх да хващам топката, когато ме нападат. Ходех за боза и връщах стъклените бутилки. Връщах и цели каси с бутилки от бира или швепс. Швепсът беше 1 лев. Така спечелих една година 60 лева за летния лагер. Аз съм от тези, които слушаха 2 unlimited и Iron Maiden. От тези, които за първи път видяха мобилен телефон в "Градът на капитала" и мигновено решиха, че някой ден ще станат дилъри. Не заради мобилния телефон, разбира се.
Бяхме малки, когато СИК и ВИС се появиха, но помня колко модерно беше да си "мутра". Ние не се обличахме много добре. Момчетата носеха анцузи с копчета отстрани, а момичетата клинове в електрикови цветове. Нямахме гел или лак за коса, и си правехме бретон тип "купичка" с вода и захар.
Капитан планета беше най-великата анимация. Монополът - задължителен за всеки дом.
И да, аз съм от тези, които сега са вече "големите". Имаме не само телефони, подвижни компютри и ултра скъпа козметика. Имам всичко, което дори не съм и мислела, че ще имам. И все пак..се плаша. Какво ще стане докато стана на 60?..Ще преглътна ли напредъка? Ще остана ли "в час" с всички промени? Ще запазя ли себе си..по пътя??