Миналото е много голямо. Колкото повече остаряваме, толкова повече и минало се натрупва. И става все повече и повече комфортно да се ровиш в него. Искам да ви поздравя всички мои минали, неизбежно изчезнали. Ние тогава може да не сме имали бъдеще, сега настояще, но и ето че нямаме и минало. Защото вие не си спомняте. Не си спомняте. Означава ли това, че и нямаме минало? Или не се само-изразяваме еднакво. Кога ще бъде по-подходящо от Коледа, да се обърнем назад. И да си кажем, било какво било...минало.
Останете си там.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
.jpg)
1 коментар:
mila, na men minalia pyt mi ostavi pismo, ama sega nishto ne sym namerila oshte. da tyrsia li ili da po4akam da se pojavi v bloga ti?
Iskah neshto da ti kaza - ima lubov, razbira se, nali znaesh, i ti samata poznavash tova 4uvstvo.. 4e letish 5cm nad zemiata i ludo ti bie syrceto kogato o4akvash da se sreshtnesh s nego. ...NOOO tova ne e vsi4ko, pratih ti mail. ***
Публикуване на коментар