there is fiction in the space between us

По-късно този следобед си мислех: не създаваме ли всички жени измислици, за да запълваме пространството между нас и мъжете? Готови ли сме да се изправим пред истината, такава, каквато една истина може да бъде...? Това беше в стил "Sex and the city".
Но, ако прекарате една събота, с компютъра си и няколко поредни романтични филми, със задължителните романтични сцени: каране на кънки на лед, докато пада снега, новогодишните лампи.. после, задължителното слизане от самолета в последния момент, защото си разбрал, че обичаш този мъж.. Няколко кутийки с тъмно-синьо или черно кадифе с пръстен с диамант..гледането на звездите с много красив и романтичен мъж, който е толкова съвършен, че те разтапя допълнитено с познанията за съзвездията, включително и легендите, свързани с тях....и т.н. и се замисляш след този любовен маратон - не са ли създадени тези филми за да поддържат празните животи на жените, които не могат да слезнат от двата метра над земята, където си летят от години. Милиони долари вляни в една кино-индустрия, която бие изкуствени хормони в милиони жени. Няма ли да кацнем най-после? Нека си платим сметката за сладките тортички с лимонада и да излезнем на ринга. Там ни чака противника. И ако не заиграем по неговите движения, ако не го усетим, за да знаем кога да вдигнем гарда, никога няма да можем да го свалим с един удар. Винаги ще ни удря в земята.
И толкова. По-добре с посинено око, отколкото с подути две ;)