misunderstandings

Да поседна за малко на старата пейка, до каменната къща. Точно до пейката някой е посадил дюла. Есен е. Клоните са натежали и се накланят тежко, тежко, все едно вече им е много тежко цяла година да чакат този момент. И заплашително казват - "дойде време, и ние смятаме да си падаме". Седя на пейката и се сещам, че след онзи клип на Enigma, зрелите дюли винаги ще символизират пътя на живота. Поне за тези, които са го харесали. И почти като есенните листа, започват да капят всякакви misunderstandings. Всякакви чудновати истории падат от дърветата пред мен и ме оставят в недоумение. Човек има в живота си всякакви странни истории. Това добре. Някои свършват зле, други не свършват съвсем, но пак е зле, трети изобщо не се случват. Но човек е устроен да понася, и си тегли едно философско заключение за всичките изброени по-горе и събира сили и продължава напред. Обаче, ето, че изведнъж, започват да капят misunderstandings. Това може да е както изравнителната сметка за парното, така и съпругата на бившия ти приятел, която ти казва, че разбрала за теб и, че искала да те помоли да не контактуваш с него, защото това пораждало Misunderstandings. Това може и да е последната ти любов, която те информира, че си има съвсем нова приятелка и много бил щастлив с нея и затова нямало да те посети за нова година. Това може да е просто поредния тролей, в който машината за билети не работи, а шофьорът не продава. Това поражда отново misunderstandings, но във всички случаи ти директно или индиректно си информиран, че ти си причината за тези misunderstandings. Накрая, задължително ти се извиняват, ако са те наранили с това писмо и ти пожелават приятен ден. Добре де, седейки си на въображаемата пейка под дюлата, мисля си аз, защо аз да пораждам тези misunderstandings между някакви други хора и защо изобщо ме занимават с това. Не е ли някак нередно, дори зловещо, тези, които те нараняват, избирайки друго щастие, да ти пишат как ти, разбираш ли, от хиляди километри разстояние пораждаш недоразумение между тях и техните тотофишове, на които са заложили. Взимам си една дюла и решавам да отхапя, въпреки киселия вкус и потенциалния ефект на разстройството. Единият ми крак е изтръпнал, защото съм го свила и съм седнала на него, докато клатя другия нагоре надолу. Стойката не е толкова трудна, просто се изисква леко по-висока пейка. Дюлата наистина е кисела. Опитвам се да разсъждавам наобратно, както клипа на Енигма. Ако това е настоящата ми точка, значи туко що се раждам наобратно и скоро ще стигна до прекрасното ми детство. Нямам друго обяснение, защото тези misunderstandings могат единствено да провокират обратното движение на времето и аз да се окажа малко момиче, което скача по поляните с пръчка в ръка. Ако достигнеш максималната наситеност от едно човешко преживяване, може би предстои прераждане. Мисля да ставам вече, защото явно времето започна да тече наобратно и аз започнах да усещам как всички минали неща изобщо не са се случили и някъде, нещо предстои.