За страната с летящите пликчета

Трябва да си кажем „сбогом” и благодаря за всичко. Защото беше един прекрасен сън.
За пликчетата няма какво толкова да кажем, те просто си летят постоянно. И въпреки, че отскоро има затворени камиони за събиране на боклука, ех.... много време ще мине докато няма пликчета.
За усмихнатите лица на хората по улиците. За продавачите, които винаги знаят кой си, че си жената от банката, къде обядваш и вечеряш. Няма как... тук си прозрачен като медуза.
За жените, които могат да ходят с кофа на главата, газова бутилка, каса бира, дамска чанта, бутилка минерална вода, чувал с картофи, туба с вода, каквото се сетиш. Защото няма какво толкова да го мислиш, физиката си е казала думата – доброто разпределяне на тежестта, може чудеса да направи.
За таксиметровите шофьори, които имат един и същи вид визитни картички, само, че вместо Жоао, пише Жорж.
За морето и плажа всяка събота и неделя – когато стотици деца се плацикат в мръсната вода. Защото няма нищо по-добро от това да се разхладиш от жегата.
За вечното съгласие „да да да”, когато задаваш въпроса по неправилния начин.
За вечния разговор, как си , добре? и аз съм добре, благодаря.
За пластмасовите кутийки за обяд, пълни с ориз и пиле.
За такситата, които винаги пристигат за 4, 6,8,12 минути, но никога за 5 или 10.
Колко от нас, чужденците тук, знаят колко струва едно яйце, един хляб, кило картофи? Моля? За животът извън полана шопинг център. За спирките на шапа, с около 50 човека чакащи.
За страната с най-много ученици и деца по улиците. Колко процента от населението е под 30 ? Какво очаквате от тях – революция, икономически подем?
За петък вечер – денят на мъжа  или за седмицата след 20-то число.... след заплатите.
За животът днес. За страната в която почти никой незнае септември колко дни има. А годината колко седмици има – това е въпос за 100 000 в „Стани богат”. За щастието на незнаещия и нещаститето на просветения- За смисъла на дребните неща. И кой в края на краищата знае повече?
За Мозамбик, с любов

Jardim dos Namorados, 25 Fevereiro 2009