С всяка кола на всеки светофар отминават моите любови. А някой ден всички ще се озовем в пръстта на два метра под земята. Скоро попитах една моя приятелка, мюсюлманка, какви са погребенията при тях. И знаете ли каква е разликата? Липсата на ковчег. Слагат телата в бял чаршаф, директно в пръстта. И толкова. Защото, се вярва, че човек от пръстта е създаден и на пръст става. Мен и моите отминали потенциални любови, може живота да не ни срещне, но ще ни срещне пръстта. По един или друг начин. Толкова е просто. Мисля си, че животът е толкова, толкова мъничък, че не си заслужава да не опитваш да си правиш сценарии с всеки потенциален някой. Жалко е само, че не можем да ги изживявам наистина. Защо човек е възнаграден с голямо въображение, когато не може да ги реализира продуктите на това въображение?
Затова, за всички мои отминали потенциални, аз ще бъда с вас - в една или друга форма ще се слеем.
http://vbox7.com/play:84fd512c
И.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
.jpg)
1 коментар:
ако имаш намерение да ме ползваш в случай на смърт, напиши го в завещанието си: "Искам Правда са направи това и това и така и така..."
В моя случай предварителните намерения са: първо правиме парти за чао, второ (според зависи къде е позволена евтаназията) си купувам билет за това място и плащам за процедурата и трето връщат ме в пакет прикачен към дърво, което ще засадиш с Норберт и децата.
Публикуване на коментар