Нека бъдем
честни, заобиколени сме от липса на смиленост.
Ние сме плод на
корпоративната безмислица – всичко се върти около милиони безмислени процеси и
отношения. Втората по сила икономика в света е пред фалит...за пореден път... И
ще изхабим куп думи и анализи, и графики ще направим за да илюстрираме
рекордният външен дълг. Да, но това не е проблем. Проблем е, че живеем в
действителност, която предполага тези две
неща да съществуват едновременно – една от най-силните икономики и
предстоящ фалит. То е нещо, като да се тревожим се, че мъж е родил в осмия
месец, и какво е довело до тези аномалии, а не защо мъж е бременен.
Не разбирам
безмислието на общуването – това ежедневното което се основава не на наличието
на интерес, а на нуждата да се поддържат отношения, на личните амбиции на
хората, на съжителство между различни сами по себе си индивидуалностии. Това,
че работим заедно и исками да получаваме пари, не осначава, че сме
еднакви. Не, ние не сме еднакви. Ние не сме от една каста.
Но нека бъдем честни,
ние сме безмислени в това което правим,
и небезмислени в това, което сме. Просто всичко е една голяма пиеса.
http://youtu.be/DYu_bGbZiiQ?list=PL5D54379C04F65ABD
Няма коментари:
Публикуване на коментар