Корпоративо Дежа Ву

Нека бъдем честни, заобиколени сме от липса на смиленост.

Ние сме плод на корпоративната безмислица – всичко се върти около милиони безмислени процеси и отношения. Втората по сила икономика в света е пред фалит...за пореден път... И ще изхабим куп думи и анализи, и графики ще направим за да илюстрираме рекордният външен дълг. Да, но това не е проблем. Проблем е, че живеем в действителност, която предполага тези две  неща да съществуват едновременно – една от най-силните икономики и предстоящ фалит. То е нещо, като да се тревожим се, че мъж е родил в осмия месец, и какво е довело до тези аномалии, а не защо мъж е бременен.

Не разбирам безмислието на общуването – това ежедневното което се основава не на наличието на интерес, а на нуждата да се поддържат отношения, на личните амбиции на хората, на съжителство между различни сами по себе си индивидуалностии. Това, че работим заедно и исками да получаваме пари, не осначава, че сме еднакви. Не, ние не сме еднакви. Ние не сме от една каста.

Но нека бъдем честни, ние сме безмислени в това което правим,  и небезмислени в това, което сме. Просто всичко е една голяма пиеса.

http://youtu.be/DYu_bGbZiiQ?list=PL5D54379C04F65ABD

Супер Марио

Трябва да искаш да спасиш принцесата. Всичко започва от първо ниво. Още не знаеш какво можеш, дали можеш да скачаш, колко високо и как да се засилваш. После идват траповете. Падаш. И започваш отначало. Но този път, скачаш. И после стигаш до броненосците. Виждаш как се придвижват към теб, но не знаеш дали носят стотинки или ще ти вземат живот. Губиш живот. Започваш отначало, скачаш над трапа, скачаш над бръмбарите. И после те улучва огнененото кълбо. И пак отначало. И стигаш второ ниво. Не повтараряш всичко отново. Търсиш баланс между стотинки и бързина. Сблъскваш се с нови неща. Защото принцесата е затворенав кулата и чака някой да я освободи. И всяко начало е една идея по-близко, едно  ниво по-високо. Не си стигнал края, далеч си от началото. Никога няма да си готов от първо ниво да стигнеш до кулата. Така са направени игрите, и никога няма да имаш достатъчно животи да го направиш без да паднеш в трапа, без да скочиш върху броненосците, без да те удари огненото кълбо. Не можеш да си подготвен за трудностите, поне не за всички. Всичко е изчислено. Но можеш да преминеш към следващото ниво. Но само ако опитваш. Нека кажа защо Супер Марио и защо тази история. Защото ни се иска нещата да са по-лесни. Да се случват, така както си мислим. Пътят да е кратък и да е по правилата. Обаче тогава няма път, ще има цел и резултат, а винаги между тях има един Супер Марио. Въпросът е искаш ли да играеш? Искаш ли да спасиш принцесата? https://www.youtube.com/watch?v=4kvT0dywaF8