Спомняте ли си първата публикация? Ами ако онзи ресторант наистина се е казвал Патицата, а аз съм го четяла като Пътищата? Колкото повече време минава, в толкова по-голям брой неща започвам да не съм сигурна. Забравям. Или просто правя let go.
Много е забавно. Защото ако не си записваш нищо, можеш много яко да манипулираш миналото.
Както и да е, исках само да кажа, че може целият блог да е построен върху грешна хипотеза. Което така или иначе не променя написаното. А то е доста прозаично и някак сантиментално.
А всъщност ако в България имаше по-разпространено и умерено възприемане на ползата от психолозите и "психо" не се натъртваше в значението им, та сигурно тогава много блогове нямаше да съществуват изобщо. Включително и този. Щяхме да се занимаваме с алтернативно изкуство, фън шуи, да сме био-еко-зелени-активисти и просто да си гълтаме хапчетата след поредния сеанс при личния си шринк, и с широка усмивка да живеем, вместо да пишем средно-статистически депресарски текстове.
Толкова.
http://www.youtube.com/watch?v=SkWb9pls6yc
.jpg)
1 коментар:
ne znam ki napisha na tozi blog post ama shte ti napisha za koi muje si spomniam che sa mi haresvali (tva e pyrvi brainstorm):
bobi, filip ot vhoda v mladost
lubo, pavkata ot tbg
javor ot taekwondoto
bojian ot tvoite priateli
ivan kirilov ot priatelite na dani
jasim, sanjay ot ujopa
uchitelia mi po ruski ot uni-to
stano, patrik ot sled tova
jozef ot novata mi rabota
ama tia koito najmnogo sa mi haresvali i oshte si mi haresvat sa lubo i pavkata i stano
mislia che niakogo zabraviam ama ne si spomniam kogo, biaha pet tia deto mnogo mi haresvaha...
Публикуване на коментар