И като стана дума за...

И като стана дума за това, нека ви разкажа една история.
Става въпрос за едно затворено общество, където всеки е себе си, но не можеш да бъдеш пълноценен, ако не си част от групата. Групата не иска да е част от системата, но се нуждае от системата за да си плати сметките за тока и водата и за да си изхрани децата. Ако нямаш деца, пак си част от групата, защото планираш да имаш такива. Кибуците са отживелица от комунизма, които са били прилагани в Израел. Понякога, аз живея в кибуц за около две седмици. Мога да упражнявам "двумисъл" (препратка към книгата "1984" на Оруел) и, ставам по-добра с всеки един период. Двумисъл се състои в това, че едновременно вярваш и не вярваш на нещо. Едновременно подкрепяш и отричаш някакво становище. Тук, в кибуца, се справяш с нещата, ако владееш двумисъл много добре. И стана дума за това, че комунизмът си е отишъл, но това не означава непременно, че ако си някой богат чичко, с много пари, не можеш да си направиш един комунизъм. И както казват, ние ще се правим, че работим - ти ще се правиш, че ни плащаш. Така е при нас. Можеш да научиш много неща за себе си, ако участваш в този експеримент. Най-важното е да не се затваряш, да общуваш, но никой да не знае, какво точно си мислиш. Съгласно двумисълта, трябва да е ясно вече, че всеки трябва да знае какво точно си мислиш, но всъщност, да е наясно, че не е това, което той си мисли,че си мислиш?
Стана ли дума и за това, че думите са чудесно оръже, усмивката - перфектно прикритие и глупостта - блаженно предимство.
И толкова по въпроса.
И.