Ами ако бъркам

Спомняте ли си първата публикация? Ами ако онзи ресторант наистина се е казвал Патицата, а аз съм го четяла като Пътищата? Колкото повече време минава, в толкова по-голям брой неща започвам да не съм сигурна. Забравям. Или просто правя let go.
Много е забавно. Защото ако не си записваш нищо, можеш много яко да манипулираш миналото.

Както и да е, исках само да кажа, че може целият блог да е построен върху грешна хипотеза. Което така или иначе не променя написаното. А то е доста прозаично и някак сантиментално.

А всъщност ако в България имаше по-разпространено и умерено възприемане на ползата от психолозите и "психо" не се натъртваше в значението им, та сигурно тогава много блогове нямаше да съществуват изобщо. Включително и този. Щяхме да се занимаваме с алтернативно изкуство, фън шуи, да сме био-еко-зелени-активисти и просто да си гълтаме хапчетата след поредния сеанс при личния си шринк, и с широка усмивка да живеем, вместо да пишем средно-статистически депресарски текстове.

Толкова.
http://www.youtube.com/watch?v=SkWb9pls6yc

Как само

Еми, много ми е радостно -
1. Че сме още млади
2. Че сме готини и смешни
3. Че след време това тук, ще ни е спомена и ще сме с унили усмивки
4. Че все още има какво да ни се случва
5. Че ще ходим на някакви фестивали в Предела и ще ядем чалга-кебапчета
6. Че сме част от системата, но все още тя не е съвсем част от нас
7. Че някои слушат Manu Chao, други Amorphis, а аз Арета
8. Че все още се опитваме да направим нещата, които никога не сме имали време
9. Че още имаме време да направим т.8
10. Че сме някъде около 30, под 40 и далеч от първия си развод и 5--те
11. Че се раждат бебета и още това са децата ни, а не внуците
12. Че още мислим за това кой е мъжът/жената на животите ни
13. Че има още какво да предстои
14. Че мама и татко са още тук с нас
и за много други неща

Много съм щастлива :)

http://www.youtube.com/watch?v=HR_IeIPjK5g

Здравей и Сбогом

В някои индиански племена (а може би във всички, нямам точна представа), когато се разделят, накрая си казват Хау. Това може и да означава "здравей" (пак не съм сигурна съвсем). При прабългарите, от старите записки, намерени, накрая завършват с "И Здравей". Така, че много е често срещано, когато се разделяш с някой, да му казваш здравей. Може би затова, винаги свързвам разделите с нещо позитивно и приятно. А може би, това има и друг смисъл. Твърде е възможно, да казваш "здравей" на следващите хора с които ти предстои да се срещнеш. Разделите са ключови моменти. Винаги нещо се скъсва и започваш на съвсем чисто. Толкова е интересно. Затова приветствам разделите. Знам, че нещо ново предстои.
Наслаждавам ли се, или така ми се струва? Има истории, които са приключили много преди наистина да приключат. Аз се разделих с нея преди близо 4 години. Но едва този петък ще се разделим окончателно. Затова, за мен тази раздяла е по-скоро начало, а не край. Все пак - е добър момент на който да се насладя.
Идва ми някак много подходящо една африканска песен. Нямам и грам идея какво пее този мил човек, но съм сигурна, че казва, това, което аз самата не мога да определя, че мисля.
И толкоз по темата. Обувам кецовете, които преди 8 години събух и оставих настрани и... смело напред :)
Часът е точно 00:00

http://www.youtube.com/watch?v=JUpHmmaiJJw

И като стана дума за...

И като стана дума за това, нека ви разкажа една история.
Става въпрос за едно затворено общество, където всеки е себе си, но не можеш да бъдеш пълноценен, ако не си част от групата. Групата не иска да е част от системата, но се нуждае от системата за да си плати сметките за тока и водата и за да си изхрани децата. Ако нямаш деца, пак си част от групата, защото планираш да имаш такива. Кибуците са отживелица от комунизма, които са били прилагани в Израел. Понякога, аз живея в кибуц за около две седмици. Мога да упражнявам "двумисъл" (препратка към книгата "1984" на Оруел) и, ставам по-добра с всеки един период. Двумисъл се състои в това, че едновременно вярваш и не вярваш на нещо. Едновременно подкрепяш и отричаш някакво становище. Тук, в кибуца, се справяш с нещата, ако владееш двумисъл много добре. И стана дума за това, че комунизмът си е отишъл, но това не означава непременно, че ако си някой богат чичко, с много пари, не можеш да си направиш един комунизъм. И както казват, ние ще се правим, че работим - ти ще се правиш, че ни плащаш. Така е при нас. Можеш да научиш много неща за себе си, ако участваш в този експеримент. Най-важното е да не се затваряш, да общуваш, но никой да не знае, какво точно си мислиш. Съгласно двумисълта, трябва да е ясно вече, че всеки трябва да знае какво точно си мислиш, но всъщност, да е наясно, че не е това, което той си мисли,че си мислиш?
Стана ли дума и за това, че думите са чудесно оръже, усмивката - перфектно прикритие и глупостта - блаженно предимство.
И толкова по въпроса.
И.

Хипотетично

Хипотетично аз ще те намеря.
Ще избера теб, и ти ще избереш мен.
Хипотетично, ние ще искаме да живеем заедно.
И ще искаме това в един и същи момент.
Хипотетично, всеки един от нас ще е достигнал точката на кипене на потенциално обвързване.
И ще решим да се обвържем емоционално и ирационално.
Хипотетично, ще решим да имаме дете.
И така ще стане след около девет месеца.
Хипотетично, ще се допълваме един друг и ще можем да си мълчим с удоволствие.
Ще сме си достатъчни, когато е необходимо и ще сме недостатъчни, когато сме далеч един от друг.
По някое време, ще си изневерим. По няколко пъти. Но после, ще ни стане не толкова интересно и ще се насочим към нещо друго.
Хипотетично ще остареем заедно и ще се чувстваме по-малко сами, когато сме един с друг.
Някой ден, един от двамата ще си отиде. Хипотетично.
Тогава другия, ще трябва да се оправя сам. И ще разбере, че е също толкова сам, колкото и преди. Накрая ще дойде края.
Хипотетично изживях живота си. Сега, може дори да не се случва.