Писмо от Софи Шол

Пиша това писмо от затвора. Тъмно е, и само остатъците от слънчевите лъчи, отразяват решетките в зелената стена зад мен. В стаята сме, аз, масата, столът, лист хартия и молив. Присъдата е ясна. От тук нататък сме аз и времето. Нямам часовник. Знам, че когато дойде часът, ще чуя стъпки в коридора, и звън на ключовете. Това, няма да е звън на свобода. Това ще е последния звън, преди края. Трябва да се сбогувам с живота си. Имам само този лист и молив. Имам молив, вместо химикалка, защото си мислят, че мога да се опитам да се самоубия с нея. С молив, явно е по-трудно. Не мисля да опитвам. Просто не си заслужава, щом ме чака, много по-приятна смърт. Трябва да се опитам да напиша нещо за всички, които ме познават, и които не ме познават, по стечение на някакви обстоятелства ще са заинтересовани от моето предсмъртно писмо.
В крайна сметка, не е голямата работа. Но явно, в тези моменти, имаш уникалния шанс, да направиш от смъртта си - една приятна драма. Ето защо, сега обмислям, какво бих казала за сбогом.
Като цяло, това, с живота, ми се видя крайно неинтересно и като че ли, очакванията бяха много по-голями от резултата. Струва ми се, че през цялото време на съзнателното ми живеене, много надценявах бъдещето. И изобщо, май вземах много на сериозно всичко. Не ми се струва, че бях родена за да направя нещо много съществено. Но пък, явно, много ми се е искало. Иначе, нямаше сега да съм тук.
Мисля, че все пак, е добре, че мога да го напиша, за да знаят останалите и да не се правят на "дръж ми шапката", както обича да казва баба ми. Тя също много обичаше да ме заплашва, когато не слушам, със следното: "ще те гекна у земята". Никога и не успях да разбера какво точно ще стане с мен като ме "гекне", но явно е нещо по-лошо, отколкото съм била готова да приема. Дори и сега ми се струва, че по-лесно приемам скорошната ми смърт, отколкото евентуално "гекване" от страна на баба ми.
Чувам звън по коридора. Сигурно е за мен. Добре, е че не се забавиха, защото вече съвсем ми изчезна вдъхновението. Мисля, да си полегна след малко. Вечен сън. Слънцето вече почти се скри и последните лъчи преди секунди се изтеглиха обратно, така както моят живот ще се изплъзне след малко. След инжекцията. Ще останем само аз и звездното небе.

http://www.youtube.com/watch?v=nkvLq0TYiwI