Из "Неизпратени писма"

Миналото е много голямо. Колкото повече остаряваме, толкова повече и минало се натрупва. И става все повече и повече комфортно да се ровиш в него. Искам да ви поздравя всички мои минали, неизбежно изчезнали. Ние тогава може да не сме имали бъдеще, сега настояще, но и ето че нямаме и минало. Защото вие не си спомняте. Не си спомняте. Означава ли това, че и нямаме минало? Или не се само-изразяваме еднакво. Кога ще бъде по-подходящо от Коледа, да се обърнем назад. И да си кажем, било какво било...минало.
Останете си там.

Коледа

Днес официално пролетта дойде. Снегът започна да се топи, локвите се увеличиха. Коледа идва. Наистина. Тази година коледата е прокция на всички минали години, всички минали коледи. Има уговорка да не се случва нищо по-различно. Тази година Коледата ще е възможно най-баналната и обикновена. Нищо вълшебно или изключително не трябва да се случва. Всички ние ще натиснем един бутон в главите си, днес, точно в 12:30 часа на обяд и ще се включим на автопилот. Ще стартираме автоматичната програма "Коледа" и ще започнем да я изпълняваме. Никой, обаче, няма да заподозре нищо нередно. В програмата просто така е заложено. В нея също така е заложено тя автоматично да се самоизключи на 5-ти януари. Тогава всички няма да си спомняме, че сме преживяли една поредна, дублирана Коледа и Нова година, а вместо това ще повтаряме като обезумели "за много години". Ще го повтаряме безброй пъти, точно толкова колкото програмата е заложила. Дори няма да си зададем въпроса "какво?", "какво по дяволите е това "за много години" и какво ще стане след това? И ако преди една година, сме си казали "за много години", не важи ли още това от предходните години и не се ли обезмисля това наслагване" Няма да си ги зададем тези въпроси, защото няма да помним. Тази коледа настъпва пролетта. И нищо повече.
И.