Няма как, не невидимо, не тайно - пролетта дойде! Кестените се разлистиха, дъждът леко пръска и напоява земята - подготвя я за обработка! Слънцето залязва по-бавно и мързеливо и часовникът се движи по нови правила. Денят просто не иска да си отиде. Вечерите са топли и прохладни. Носи се мирис на разцъфнали череши! Ходим повече по улиците, не искаме да спим.. Минавам през стари познати места, и може и пролетта да се ражда, а на мен спомените ми се възраждат отново. Колкото повече остарявам, толкова повече спомени се възраждат. И ми тежат. Тежат ми историите, които се бяха случили някога тук, на тази улица. Нощите, през които минавах и купувах сладолед от магазина за сладолед и жената винаги пожелаваше "хубава вечер". Пак е тя, но вече, не е толкова позитивна, вече не пожелава нищо. Тежат ми листата на дърветата, защото си спомням как окапваха и снегът падаше бавно докато го гледах през прозореца на кухнята. Тази кухня, която и сега е на тази улица, но някой друг живее там. Тежат ми крачките, които извървявах тогава по същите тези павета..с леко очакващо сърце. Защото вярвах в по-добрия бъдещ ден. Днес вече е онова бъдещо време, но нищо от това, което очаквах да се случи не съществува. Само дърветата отново се разлистват и раждат нов живот. А на мен ми тежи това да го приема, защото си спомням.. Защото много помня и не мога да го погреба с есенните листа. Нали мравките заспиват и забравят всчико, което са научили и през пролетта започват отново от начало. Нов мравуняк, ново носене, нищо не помнят от преди. Заличили са всички научени умения и просто упорито започват да откриват нещата отново. Имаше една книга на Клифърд Саймък, от доброто старо време за мравките. Ако на 27 ми тежи всичко това, как ще живея на 47? Колко още спомени ще трябва да нося? Ще мога ли да забравя всичко това? Трябва ли да забравяш, за да живееш в сегашно време? Въпросът е, че ако достатъчно дълго време живееш на едно място, в една окръжност, ти имаш много малко места и много повече спомени. Трябва ли да бягаш от тази окръжност? или да намериш начин да се движиш с други очи? В мен отвисяват много забравени неща..и те се разлистват през пролетта и стават незабравени. Само здравият разум помага да продължавам напред. На 27, а на 47...?
Да, нека не живеем в миналото, нека забравим за бъдещето.. нека имаме само сега. The past is a history, the future is a mistery. Само, че не съм мравка.
.jpg)