Тук

Още има тук. Толкова се радвам да се завръщам там, където са миналите мисли. Вече знам, че трябва да се откажа да пусна миналото да си ходи. Знам, но не искам. Харесвам го прекалено много за да го пусна. Пак е есен. Всичко е същото. Само аз вече живея с малки цели. Всеки ден по нещо мъничко. Малки стъпки и то за да остана не по-далече откъдето съм. Аз и моето минало. Пазиш ли още ключа? Той не отключва никоя врата вече. Надявам се да го пазиш. Аз пазя цветето. Почти. И когато и то си отиде - вече нищо няма да е останало освен спомена. После ще видим. Може и да го пусна. Някой ден. 13 години. 13 есени. 13.