Супер Марио

Трябва да искаш да спасиш принцесата. Всичко започва от първо ниво. Още не знаеш какво можеш, дали можеш да скачаш, колко високо и как да се засилваш. После идват траповете. Падаш. И започваш отначало. Но този път, скачаш. И после стигаш до броненосците. Виждаш как се придвижват към теб, но не знаеш дали носят стотинки или ще ти вземат живот. Губиш живот. Започваш отначало, скачаш над трапа, скачаш над бръмбарите. И после те улучва огнененото кълбо. И пак отначало. И стигаш второ ниво. Не повтараряш всичко отново. Търсиш баланс между стотинки и бързина. Сблъскваш се с нови неща. Защото принцесата е затворенав кулата и чака някой да я освободи. И всяко начало е една идея по-близко, едно  ниво по-високо. Не си стигнал края, далеч си от началото. Никога няма да си готов от първо ниво да стигнеш до кулата. Така са направени игрите, и никога няма да имаш достатъчно животи да го направиш без да паднеш в трапа, без да скочиш върху броненосците, без да те удари огненото кълбо. Не можеш да си подготвен за трудностите, поне не за всички. Всичко е изчислено. Но можеш да преминеш към следващото ниво. Но само ако опитваш. Нека кажа защо Супер Марио и защо тази история. Защото ни се иска нещата да са по-лесни. Да се случват, така както си мислим. Пътят да е кратък и да е по правилата. Обаче тогава няма път, ще има цел и резултат, а винаги между тях има един Супер Марио. Въпросът е искаш ли да играеш? Искаш ли да спасиш принцесата? https://www.youtube.com/watch?v=4kvT0dywaF8