Предутрин

Някои неща ще се загубят безвъзвратно. Думата безвъзвратно ще се загуби също. Всичко, което помним ще си отиде с нас или с тези след нас. Трябва ли да се търси приемственост? Или всичко това няма смисъл, ако реално времето не е права линия, а една спирала без начало и без край. По мои изчисления, понятията за време и пространство могат да се приемат за парарелно и едновременно съществуващи във всеки един момент. В някоя паралелна реалност все още има "Синьото" на ст. Васил Левски и аз мога да се разходя до там и да видя къде след десетина години ще има стълби към метрото, и ще се опитам да си спомня, какво беше когато ще е имало метро и няма да е имало кафе. Някъде отново тръгвам на училище и ми липсва предния зъб. И в този момент, в някоя реалност сресвам бавно бялата си коса и я сплитам на тънка плитка. Оглеждам в огледалото умореното си лице и бавно и леко разсеяно с ръка опъвам кожата на лицето за да видя колко и дали изобщо е еластична вече. И някъде там, много далеч ходя по пясъка и се взирам в хоризонта и в следите, които отливът е оставил. И мисля, колко, ама колко наистина съм далеч. А после се събуждам и си казвам, странно отново сънувах, че съм в Мозамбик. И виждам как, в една стая, един леко прегърбен композитор припрятно изсмуква до филтър цигарата си и за пореден път задрасква изписани думи които записа преди минута на белия лист. И бързо нахвърля още ред и два и тихо продрънква по клавишите на пианото и тихо промрънква последния комплет. И слънцето почти се е показало на хоризонта. Но почти. http://www.youtube.com/watch?v=4IRzQY-D2HA&list=PLFE5774DF45950FFF&shuffle=369