Предутрин

Някои неща ще се загубят безвъзвратно. Думата безвъзвратно ще се загуби също. Всичко, което помним ще си отиде с нас или с тези след нас. Трябва ли да се търси приемственост? Или всичко това няма смисъл, ако реално времето не е права линия, а една спирала без начало и без край. По мои изчисления, понятията за време и пространство могат да се приемат за парарелно и едновременно съществуващи във всеки един момент. В някоя паралелна реалност все още има "Синьото" на ст. Васил Левски и аз мога да се разходя до там и да видя къде след десетина години ще има стълби към метрото, и ще се опитам да си спомня, какво беше когато ще е имало метро и няма да е имало кафе. Някъде отново тръгвам на училище и ми липсва предния зъб. И в този момент, в някоя реалност сресвам бавно бялата си коса и я сплитам на тънка плитка. Оглеждам в огледалото умореното си лице и бавно и леко разсеяно с ръка опъвам кожата на лицето за да видя колко и дали изобщо е еластична вече. И някъде там, много далеч ходя по пясъка и се взирам в хоризонта и в следите, които отливът е оставил. И мисля, колко, ама колко наистина съм далеч. А после се събуждам и си казвам, странно отново сънувах, че съм в Мозамбик. И виждам как, в една стая, един леко прегърбен композитор припрятно изсмуква до филтър цигарата си и за пореден път задрасква изписани думи които записа преди минута на белия лист. И бързо нахвърля още ред и два и тихо продрънква по клавишите на пианото и тихо промрънква последния комплет. И слънцето почти се е показало на хоризонта. Но почти. http://www.youtube.com/watch?v=4IRzQY-D2HA&list=PLFE5774DF45950FFF&shuffle=369

За времето

няма точна измервателна единица, но може би времето между теб и жената в метрото срещу теб е точно толкова колкото между теб и момичето, до теб. Няма значение какво мислиш да правиш. Защото бъдещето го няма. Какво ще се случи днес? Какъв ще бъде деня ти? Най-сигурното нещо, е че никога няма да настигнеш утре (винаги нещо ще ти предстои и няма да знаеш какво е), и няма да върнеш вчера. Ти си и винаги ще бъдеш точно по средата. И някой ден - просто, ами да, просто ще си тръгнеш. И толкова. http://www.youtube.com/watch?v=OuvdzBt64RQ&feature=share&list=UUXdXYt4AHjnIMnmItbdNyfQ

Час по музика

Имаше една песен. Помня я много добре. Учителят по музика в кварталното училище, Йосифов, беше написал друг аранжимент на музиката и вместо стандартните мелодии в стил "сладкопойна чучулига" тази беше по-скоро "Лет ит би". И всички много я обичахме. В час по музика понякога пеехме. Да, пеехме и Мандарини на Графа и разни други песни, но винаги завършвахме с тази...и на всички ни харесваше. Нямаше много въпроси по които 26 човека на възраст 13 години да постигаме единодушие, но дали да пеем тази песен - винаги бяхме на едно мнение. "Знам, че искат да бъдем различни Да си дупчим в трамвая билет да си търсим в спорта отдушник ако нещо не ни е наред. Щом потеглиме, ще ни подсетят ще ни кажат къде да се спрем. Ние следваме всички съвети... не съвсем, не съвсем не съвсем. Ние крачим по чуждите дири ние спазваме вечно реда ала щом ни оставят за малко намира се стремим да оставим следа. Колко нощи минават безсънни... като сън отминава денят, тиха струна понякога звънва.. някой път, някой път, някой път. Ще допускаме нашите грешки и дори ще се учим от тях. Но Животът, Животът не пише бележки, а ни среща с болка и смях." И тук.... не помня последния куплет.А ми е важно. Искам да знам как завършва песента. Някой???... Уа, дабадаба....