Едно на лице...две на опаки

Хм. Може би трябва да забравиш за да си спомниш. Да заминеш надалеч, за да се чувстваш добре в къщи. Да се загубиш, за да намериш правилния път. Или да намериш правилния път за да се загубиш...Да замълчиш, когато вътре в теб нещо вика. И да крещиш силно, когато вътре в теб нещо мълчи. Да вдигнеш глава и погледнеш високо нагоре, когато се намираш ниско долу. И да скочиш на земята, когато си в леко ефирно летене на духа. Да правиш всичко наобратно - за да запазиш равновесието. И всичко така, но наобратно. И всичко наобратно, но така. Не можем да се движим винаги в една посока. Животът не е магистрала. Поне не всеки живот, нали? Поне не моя. И не е безкраен. И ако съм се засилила по пътя, значи трябва да спра. Не е редно да живеем в илюзия. Това ни обърква. Всичко е малко е объркано. Или просто игра на думи. И. http://youtu.be/MVGgGW1ZalY