Менувачница

There is a story that tells that whatever happens it had already happened. This is why I know I had already been in your car. Driving back. I already had had walked these streets and enjoyed the evening hours. Whether it was autumn or spring - doesen't really matter. But it was not today the first time.
I also know that we always have the moment in between the moments. And this is what we basically do. We are having fiction relationship.
What I still do not know is - where the time machine will bring us. Definitely- there is no past and future with you. Present is just a way back to one of those two possibilities. Probably that is way I like you.
No more to say.

Civil status

Когато си пишеш Автобиографията - можеш да избираш няколко параметра, които да включиш или не - например Шофьорска книжка. На кой му пука дали имаш такава, освен ако не кандидатстваш за нещо в тази част. Хоби, също ненужно. Никой няма да отбележи, че не си го написал, защото така или иначе - пишеш глупости, както и всички останали. Музика, книги, разходки с приятели в свободното време. И ето, го и моя любим - Семейно положение - Тук обаче, има нещо много интересно - забелязва се от всички ако липсва, но не могат да те питат за това по време на интервю, освен ако не са задници и освен ако незнаят, че можеш да ги съдиш за дискриминация. Ти пък можеш да се направиш на 6 без 10 и да избягаш от въпроса. Обаче, когато все пак се наложи да се изправиш пред група от 15 човека и предварително са ти зададени параметри на представянето - какъв е избора ти? Още повече, когато всички 8 човека, презентирали преди теб, вече са обявили, колко щастливо са оженени и колко деца имат. Има и такива, които обявяват статус "неомъжена", но бързо се поправят "но заета", т.е. имам си гадже, не си мислете, че съм самотна и сдухана .
И ето, идва моя ред и аз с широка 24 каратова усмивка казвам "неомъжена".. на езика ми е да продължа нещо от рода, "не само, че съм неомъжена, но и съм незаета. т.е. ако измежду вас има кандидати - ето, светва зеления светфар".. обаче, знаеш ли как ще реагират 10 мъже от 10 националности, включващи косово, албания, сърбия, босна,украина... И така, не рускувам, но забивам печата на челото си пред всички НЕОМЪЖЕНА. И вече съм в друга категория. Теглим чертата и аз оставам от онази страна.."хммм"..започвам да улавям погледи на оженени мъже, които с едното око леко намигват нещо от рода - щом не си заета, значи .... хм..хммм, може пък и да се позабавляваме, а..? no engagement, just fun. И това как успяват само с поглед да го кажат, само женените мъже знаят. Другите, група "Добри съпрузи", вече ме избягват, защото не се знае какво мога да им направя. Много е рисковано. Странят от мен, както ако имах шарка и чума и свински грип едновременно. Две деца и жена ги чакат в къщи. Изведнъж се превръщам в ябълката на дървото, която ако захапеш - излизаш от рая. А и жените претърпяват промяна. Тези, обявили щастливия си статус "Омъжени", автоматично наблягат на това, колко много обичат бебетата си и колко деца имат и изведнъж статусът им от "съпруги" се превръща директно на "добри майки" и въпросът приключва там. Хубаво е, че можеш да се отъждествяваш с каквото си искаш.
И ето, аз се отъждествявам официално с "Неомъжена" при това "Щастливо неомъжена". И оставям 24-каратовата ми усмивка да говори вместо мен и моя Civil status.

Точка и толкоз по въпроса. http://www.youtube.com/watch?v=ZeWsnH2a4XA&feature=related
Македония, Велес

Аз съм от тези, които...

Аз съм от тези, които бяха чавдарчета, но не и пионерчета. Израснах в тухлен блок, който се накланяше от строежа на метрото. Аз растях, и строежа на метрото растеше. Близо 20 години преди да видя спирка Вардар. Аз съм от тези, които "отиваха за джанки", карайки своите балканчета. Школник, беше лукс колело.
Обичам сега, обичах и тогава музиката. Имах една касета, винаги заредена в касетофона, ако пуснат любима песен по радиото, да натисна копчето "запис". За да записва касетата, трябваше да сложа хартийки в две дупки отгоре. Най-гадното беше, ако водещия се включи в началото на песента или в края с някакви коментари.
Купувах си и плочи, но по-скоро само за майтап. Слушах Тангра. "Рок в минало време", всяка неделя от 16 и "Златните 12 в 12" всеки ден. Това променяше денят за мен, и правеше дългите часове докато продавах в магазина, по-цветни.
Ние бяхме тези, които пробиваме дупки в монетите от 20 стотинки, за да можем да ги изтеглим обратно от автомата за телефон. После, когато измислиха фонокартите, цялата технология се провали. Но, ето, че от дистанцията на времето - всичко се връща и фонокартите вече са умряла работа.
Аз съм от тези, които си купуваха дъвките Love is, за да четат какво ще пише на листчето. Никога не събирах миришещи листчета и салфетки. Събирах захарчета.
Бях от "добрите" на народна топка, защото не ме беше страх да хващам топката, когато ме нападат. Ходех за боза и връщах стъклените бутилки. Връщах и цели каси с бутилки от бира или швепс. Швепсът беше 1 лев. Така спечелих една година 60 лева за летния лагер. Аз съм от тези, които слушаха 2 unlimited и Iron Maiden. От тези, които за първи път видяха мобилен телефон в "Градът на капитала" и мигновено решиха, че някой ден ще станат дилъри. Не заради мобилния телефон, разбира се.
Бяхме малки, когато СИК и ВИС се появиха, но помня колко модерно беше да си "мутра". Ние не се обличахме много добре. Момчетата носеха анцузи с копчета отстрани, а момичетата клинове в електрикови цветове. Нямахме гел или лак за коса, и си правехме бретон тип "купичка" с вода и захар.
Капитан планета беше най-великата анимация. Монополът - задължителен за всеки дом.
И да, аз съм от тези, които сега са вече "големите". Имаме не само телефони, подвижни компютри и ултра скъпа козметика. Имам всичко, което дори не съм и мислела, че ще имам. И все пак..се плаша. Какво ще стане докато стана на 60?..Ще преглътна ли напредъка? Ще остана ли "в час" с всички промени? Ще запазя ли себе си..по пътя??