there is fiction in the space between us

По-късно този следобед си мислех: не създаваме ли всички жени измислици, за да запълваме пространството между нас и мъжете? Готови ли сме да се изправим пред истината, такава, каквато една истина може да бъде...? Това беше в стил "Sex and the city".
Но, ако прекарате една събота, с компютъра си и няколко поредни романтични филми, със задължителните романтични сцени: каране на кънки на лед, докато пада снега, новогодишните лампи.. после, задължителното слизане от самолета в последния момент, защото си разбрал, че обичаш този мъж.. Няколко кутийки с тъмно-синьо или черно кадифе с пръстен с диамант..гледането на звездите с много красив и романтичен мъж, който е толкова съвършен, че те разтапя допълнитено с познанията за съзвездията, включително и легендите, свързани с тях....и т.н. и се замисляш след този любовен маратон - не са ли създадени тези филми за да поддържат празните животи на жените, които не могат да слезнат от двата метра над земята, където си летят от години. Милиони долари вляни в една кино-индустрия, която бие изкуствени хормони в милиони жени. Няма ли да кацнем най-после? Нека си платим сметката за сладките тортички с лимонада и да излезнем на ринга. Там ни чака противника. И ако не заиграем по неговите движения, ако не го усетим, за да знаем кога да вдигнем гарда, никога няма да можем да го свалим с един удар. Винаги ще ни удря в земята.
И толкова. По-добре с посинено око, отколкото с подути две ;)

Една съвсем реална приказка :)

"
Имало едно време, в едно далечно кралство, наречено Европеия, много малки подкралства. Хората били толкова много и толкова разпръснати, че с годините те забравили да общуват помежду си. Езиците на отделните племена се променяли, обичаите-също, дори и паметта започнала да избледнява. Така племената съвсем се изолирали и вече не помнели какво ги свързва. Принцесата на едиия от регоните, Булгари, отишла на лятна екскурзия в непозната земя. Тя била най-западната земя на Европеия. Там, случайно на една от своите редовни раходки се запознала с принца на една друга земя-Еспания. Те двамата били от новото поколение и съвсем нищо, ама нищо незнаели за времето, когато всички родове говорели общ език - живеели общ живот. Принцесата и Принцът се преоткривали и откривали, като говорели на изкуствено създаден език за изучаване на астрономия - Енгуш. Този език се оказал тяхната обща линия, от която почнало тяхното запознанство... Но то било съсем кратко. Като всеки нормален принц и принцеса, те имали важни държавни дела за правене и трябвало да се върнат по своите земи. Принцесата имала мисия в далечни земи за откриване на нови територии за своя род. Принцът имал да извършва преустройство в държавния апарат. Той пишел нова конституция, да целяла да даден на бедните повече образование и обучение и да ограничи неграмотията в неговите земи. И така, приятно и неочаквано, както се били запознали по най-западните земи на Португагалия, така и неприятно и очаквано трябвало да се разделят. При това завинаги. Те много се харесали и искали времената да са били други и да могат да бъдат заедно...но времената не били други и те не можели да променят хода на времето.
Изминали 2 години. Принцесата работила усилено за своята мисия в далечните земи. Принцът пътувал по войни в далечни източни кралства, които застрашавали мира на Еспания. Така, един ден, вестоносец донесъл на Принцесата писмо. Писмото дошло с един пратеник на бял кон. Той бил пътувал 3 дни и 3 нощи без да спре нито за миг, за да може да занесе поръчението на Принцесата. Тя дала на вестоносеца вода и хляб и разгърнала листа. Било писмо-покана за бал. Изпращал го Принцът. Почти 2 години Принцесата нямала нито вест нито кост от него и изведнъж - тази покана дошла. Поканата гласяла следното:
" О, Принцесо от далечните земи,
За бала и се приготви!
и към Динамарка намини
Там ще бъдем аз и ти
и нищо няма да ни раздели"

Така писмото за миг се изплъзнало от ръцете на принцесата :"Той е жив, Той ме помни!!! Той е жив!" И така, тя изпълнила всичко необходмо и казала на царя-своя баща, че отива на годишния бал в Динамарка - най-северната страна от Еуропеия. Свитата потеглила и в уречения ден, в уречения час, Принцесата застанала на балкона, където викачът представял гостите. "Ваше превъзходителство, Принцеса Кристияния от кралство Булгари!" В този миг от тълпата се показал Принц Ханс и я повел към дансинга за кралски танц. Там, в погледите впрени един в друг - те разбрали, че последните 2 години не били заличили чистотата на чувството, което пламнало между тях преди толкова време. Дори и на йота. Очи в очи се гледали, ръце в ръце се били сплели. Сърце със сърце заедно туптяли. Тази нощ те танцували неуморно. Безспир. Всеки танц ги понасял все по-високо в небесата. И така отново неусетно и неочаквано времето се изплъзнало като пясъчни пухчета през часовника не разбрали как камбаната на градския часовник ударила 12 часа. И Принцът трябвало да напусне бала точно в 12 часа, защото царят, неговият баща бил наредил баловете,на които неговия син, Принц Ханс, присъствал да приключват точно в 12 часа. Това било преди всичко от съображение за сигурност, защото Принцът имал много врагове и не една награда била обявена за главата му. Така, той успял едва да прошепне на ухото на Принцесата "Ще ти изпртя вест. Ще ти напиша чувствата си и ще ги закача на крилата на бели лебеди, които да долетят при теб." Така приказката за Принцът и Принцесата не могла да продължи, но не могла и да приключи никога. Така разказват старите феи на децата вечер, преди да заспят. Само една фея знае как завършва историята. Но, тя, още не е преминала в царството на феите-бавачки и няма как да я разкаже. Но, ще дойде ден и това ще стане, и тогава децата на нашите деца ще ни разкажат как завършва историята за Принцът и Принцесата от две далечни земи, на които не им било отредено да бъдат заедно..."

Копенхаген, 10.08.2009