За страната с летящите пликчета

Трябва да си кажем „сбогом” и благодаря за всичко. Защото беше един прекрасен сън.
За пликчетата няма какво толкова да кажем, те просто си летят постоянно. И въпреки, че отскоро има затворени камиони за събиране на боклука, ех.... много време ще мине докато няма пликчета.
За усмихнатите лица на хората по улиците. За продавачите, които винаги знаят кой си, че си жената от банката, къде обядваш и вечеряш. Няма как... тук си прозрачен като медуза.
За жените, които могат да ходят с кофа на главата, газова бутилка, каса бира, дамска чанта, бутилка минерална вода, чувал с картофи, туба с вода, каквото се сетиш. Защото няма какво толкова да го мислиш, физиката си е казала думата – доброто разпределяне на тежестта, може чудеса да направи.
За таксиметровите шофьори, които имат един и същи вид визитни картички, само, че вместо Жоао, пише Жорж.
За морето и плажа всяка събота и неделя – когато стотици деца се плацикат в мръсната вода. Защото няма нищо по-добро от това да се разхладиш от жегата.
За вечното съгласие „да да да”, когато задаваш въпроса по неправилния начин.
За вечния разговор, как си , добре? и аз съм добре, благодаря.
За пластмасовите кутийки за обяд, пълни с ориз и пиле.
За такситата, които винаги пристигат за 4, 6,8,12 минути, но никога за 5 или 10.
Колко от нас, чужденците тук, знаят колко струва едно яйце, един хляб, кило картофи? Моля? За животът извън полана шопинг център. За спирките на шапа, с около 50 човека чакащи.
За страната с най-много ученици и деца по улиците. Колко процента от населението е под 30 ? Какво очаквате от тях – революция, икономически подем?
За петък вечер – денят на мъжа  или за седмицата след 20-то число.... след заплатите.
За животът днес. За страната в която почти никой незнае септември колко дни има. А годината колко седмици има – това е въпос за 100 000 в „Стани богат”. За щастието на незнаещия и нещаститето на просветения- За смисъла на дребните неща. И кой в края на краищата знае повече?
За Мозамбик, с любов

Jardim dos Namorados, 25 Fevereiro 2009

епизод - 2

Mozhe bi, zhivotyt te postavia pred trudnosti, za da dokazhesh, che si silen. mozhe bi taka stavash silen..kogato izdyrzhash. i dishash i dishash.
i dishash"

Момент ЕДИН МОМЕНТ. Да разделим думите на части - животът ни поставя пред трудности. Кой точно е той, животът, защо на него ще му се занимава с нас и защо ще си губи времето да си измисл трудности за да ни поставя пред тях??? Така, че я да си говорим честно - никой не ни е виновен, ако ние си се прецакваме сами. И толкова. И ако след това си страдаме, си е съвсем нормално. И ако някой е казал, че човек се учи от грешките си, из искам да му кажа СИГУРЕН ЛИ СИ? Защото аз мога да ти покажа един милион примера, че човек НЕ се учи от грешките си. Да, в едно си прав - не ги повтаря същите, щото прави Още По-Големи грешки!

Колко пъти трябва да ти се случат трудностите за да се научиш да правиш правилните неща, да взимаш правилните решения? Аз мога да ти кажа - няма правилни решения. Ама поне има решения, които се базират на добра логика.
Не си играйте с чуждите сърца, щото това не е редно. и ползвайте плажно масло.

TIA

Sitting here a list of TIA things i will always have in my head leaving Mozambique
- temos uma pequena avaria - usually ment for me we have huge problem and we definately have no clue how to resolve it. Could be electricity cut in the hotel in Beira, the elevator in our building with pequena avaria 6 months or just the cofe machine in Scandals (Ponta D\ouro)
- the choice when i really feel like eating something sweet - shall i take Ferrero Rocher or Raffaello.
- the strangest fanta orange i have ever tasted. whih in a way was compencated by fanta ananas and fanta uva
- or why colgate is not a trade mark of a toothbrush, but just the definition of toothbrush. For example aquafresh is colgate..if you know what i mean

(next)