Това бяха новините до този час..

Новините по Нова телевизия:
1. Булгаргаз ще спре газта на топлофикациите
2. Пенсионери отиват на Слънчев бряг по програма на Соц. Министерство
3. Голяма дупка на пътя в столичен квартал
4. Музикант наръган с нож заради мобилен телефон
5. Бомбата в Пакистан е убила 54 души
6. Мистериозния единадесети участник в Биг Брадър е жена
7. Невиждан интернет интерес към БигБрадър

Това бяха новините до този час.. Има ли някой да ме гръмне?

no more mister nice Guy

Това е положението - няма да се борим за nice guys, няма да вървим срещу природата на жената. Ние искаме лоши момчета. От тези, които не ти се обаждат, и които не те поглеждат когато чакаш да те погледнат. Мистър Nice Guy е завинаги победен от jurks. Така е било, така е и така ще бъде. Така, че момчета, палавници, калпазани, мискини, непослушници - вие можете да имате всички жени. http://en.wikipedia.org/wiki/Nice_guy

Вече знам

Истината ме удари в челото вчера както си разглеждах един албум със снимки на животни! Нали човекът е еволюирало животно - можем да мислим повече, повече капацитет на мозъка, чувства, съжаление, повече спомени.. Обаче, аз разбрах за разликата между жените е мъжете. В албума липсваше снимка на мъж..

"Jesus I look like a gangster!"

Нека ви представя Бенджамин! Той е мой приятел от Мапуто. Когато му показах снимката, възкликна:"Jesus I look like a gangster!". Бенджамин кара такси! И е много добър. Поне така си мисля аз.

Из дневниците на мотоциклетиста

Пътуването от Мапуто до Нампула почти винаги минава през Бейра. Така, че вече бях подготвена за два полета от по час и малко и престой в Бейра в транзитната зона. Чудя се дали ако си бях поискала рестото, което миналия път съвсем случайно забравиха да ми дадат и аз забравих да поискам, дали щях да изкарам късмет. Този път летим с LAM останалата единствена авиолиния на Мозамбик. В пряк и преносен смисъл – монополист на пазара. Предният път когато пътувах до Нампула беше с фалиралата AIR CORRIDOR. И към двете тая еднакъв процент на недоверие. Сравнително спокойно затегнах колана без да мисля за самолетната катастрофа от миналата седмица в Мадрид. Все пак, ако ще става нещо, ще става няма какво да мисля. До мен, се оказа млада индийска майка с малко индийско бебе на два месеца. Грешно е да казвам индийка, защото всъщност е мозамбиканка, но по произход е индийка. Вижда се някак. Бебето бе подложено на постоянно дрогиране с биберон потопен в някаква смесица от вода и мед, всеки път когато заплачеше. Мисля, че вече е пристрастрено , защото всяка следваща доза идваше на все по-често и по-често. Този път реших да не рискувам със сандвича в самолета и хапнах само мини йогурт със странния зелен цвят на смеска от кисело мляко и трева. Вече размишлявах задълбочено кое е по-добре: да оставя сандвича в самолета или да го взема с мен и да го дам на някое дете когато излезна от летището, когато младата индийска майка до мен ме побута с десен лакът и ме попита дали ще си ям сандвича. Беше му хвърлила око и излезе с добре обмислена оферта да разменим моя сандвич за нейното зелено кисело мляко. Така че, отказах се от плановете за благотворителност за децата в Нампула и предложих сандвича, без да се възползвам от млякото в замяна. За протокола, изпълнявах ролята на стюардеса, която обгрижва младата майка и поднасях чай, прибирах неща в бебешката торба, завивах жената с дрехата и, защото и двете и ръце бяха заети с дрогираното бебе. И като за финал, кацайки в Бейра, нашето съвместно пребиваване завърши с концерт . Някак, може би щастлива, че кацаме в Бейра, тя реши, че бебето харесва индийските песни на мобилния и телефон. И така, мобилния телефон запя музика и бе прилепен до ушето на детето. Разбира се индиректно, и върху нашите ушета. За протокола, член 2 – песните не бяха никак лоши, само където на мен кацайки не ми се вързваше мобилния телефон да е включен, почти веднага след молбата на капитана на останем с стегнати колани и изключени телефони докато самолетът не паркира.
И така, отново в Нампула, жега, и прах. Отново в хотел Тропикал – в моите спомени ужасен хотел като стаи и баня, но с готин китайски рескторант сгушен между две вековни дървета, където вечер след работа пийвах червено вино отмарях психически. Така, че можете да си представите как се почувствах когато таксито паркира пред хотела и установих, че двете вековни дървета са изцяло изсечени и ресторантът е затворен. Добро начало на двуседмичната ми командировка. Ок, помислих си: поне в стаята имаше телевизор с два канала, където въртяха само филми. Това бе второто ми утешение на път за стаята. Само, че и тук бях в грешка. Този път телевизорът се оказа с размерите на юност и когато започнах да преглеждам каналите с копчето за напред, първо попаднах на черно-бял индийски филм от 70-те години, след което следваше „Църква по телевизията”, един португалски канал, който предаваше пряко неделната месия,.. Оп, май минах National Geografi c- я да се върна... И така, с бутона за връщане на програмите –P се оказа, че всъщност увеличавам звука.. И някакъв вътрешен глас, ми каза, че щом бутонът –Р увеличава звука, сигурно с бутонът за увеличаване на звука V+ връща един канал назад. Тц, отново грешна логика, защото всъщност с V+ се намалява звука, а ако се чудите какво прави бутонът -V , няма да е вече оригинално да кажа, че е меню и променя настройките на телевизора. Така, че нека се излегна за миг върху леглото в стаята и да вперя поглед в боядисания в електриково зелено таван и да си представя от тук нататък какво ми предстои през следващите две седмици...
И. 24.08.2008